Какво е успех или постижение, или постигната цел? Кой е моментът, в който се чувстваш удовлетворен? За много хора това време никога не идва. Те винаги са в преследване на нещо друго, на нещо ново, на следващата „голяма възможност“.
Постигането на цели, преследването на успех и желанието за прогрес са нещо добро, но много често фокусирането върху „Какво?“ ни пречи да си отговорим на по-важния за нас въпрос – „Защо?“. Защо правя това, което правя? Защо казвам, мисля или съм се прицелил към даденото нещо? Причината много хора да се чувстват неудовлетворени от себе си и бързо да губят мотивация не е защото не правят нищо, а защото са излезли от своята писта и са влезли в тази на някой друг. Библията описва живота или призива ни като поприще, в което тичаш за наградата. За разлика от всички други състезания обаче, това не се фокусира върху съперника. То не се занимава с другите участници и не се определя от техните успехи или неуспехи, защото в състезанието на живота твоят конкурент си самият ти. Ти тичаш редом с твоята стара версия към следващото ниво.
Толкова много хора попадат в капана на сравняването. „Той има по-хубава кола“ или „Нейното семейство е по-щастливо“, или „Тя е много по-красива мен, аз нямам никакъв шанс“. Поради сравняване някои придобиват погрешна мотивация и стигат до провал, а други се дисквалифицират още преди да са започнали. Те никога не разгръщат потенциала, който Бог е вложил в тях, защото стъпват в пистата на някой друг и се състезават за титла, за която никога не са били подготвени и призовани.
Обичам начина, по който п-р Максим го казва: „Никога не се сравнявай с хората около теб, защото, ако са по-добри от теб, може да се депресираш, а ако ти си по-напред от тях, може да се възгордееш“.
Ти си уникална и в теб са заложени точните таланти, призив и инструменти, от които ти и този свят се нуждаете. Никой не може да бъде по-добра майка за твоите деца от теб и никой не може да бъде по-добра дъщеря за Бог от теб. Когато Бог те погледне, Той вижда точния човек, който винаги е искал да съществува на тази земя. Влез във визията, която твоят Небесен Татко е определил за теб, и Му се довери – позволи Му да бъде твоят треньор. Той знае как да те подготви, за да преминеш през всяко обстоятелство към следващото ниво на твоя живот и да вземеш обещаната награда. Знаеш ли коя е най-добрата новина? Това е единственото състезание, в което е позволено треньорът ти да тича заедно с теб! И ако някога изгубиш посоката, помни, че Той винаги ще те очаква обратно на твоята писта.
Днес, докато размишляваш над тези истини, отдели няколко минути и си отговори на въпроса „Защо правя това, което правя?“. Ако отговорът не те удовлетворява, огледай се за треньора си и ако не го откриеш, провери дали си на правилната писта. Може би е време да се покаеш за всяко сравнение, което е ръководило живота и изборите ти. Ако се чувстваш щастлива с отговора на този въпрос, благодари на Бог и Му позволи да ти даде визия за следващото ниво!
Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. И всеки състезател се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.
Заобиколени сме от тези многобройни свидетели, затова да отхвърлим от себе си всичко, което ни пречи, и греха, който толкова лесно ни оплита, и с упорито постоянство да тичаме по трудния път на надбягването, който лежи пред нас. Нека винаги пред погледа ни да бъде Исус, Който ни води в нашата вяра и я прави съвършена. Заради радостта, която Го очакваше, Той изтърпя смъртта на кръста и презря срама ѝ, и сега е седнал отдясно на Божия престол. Помислете за Него – Той изтърпя такива злъчни обиди от страна на грешниците! Така че не се изморявайте и не се отказвайте.