Като родители, които искат най-доброто за своите деца, ние вярваме в това, че имаме отговорност за възпитанието и посоката в живота им, и сме се посветили винаги да ги водим в любов и истина. Това са двете неща, за които Божието Слово ни насърчава, че ако присъстват в живота ни, божествена мъдрост ще съпътства нашите решения и действия. Това е посвещение винаги да говорим истината, дори да е болезнено, но също така да обичаме, дори да е незаслужено.
Една от трагедиите на нашето поколение е това, че хората се страхуват от истината и не искат да бъдат „в една и съща стая“ с нея. Защо? Защото истината е поносима само в лицето на любовта, а любовта е истинска само в светлината на истината. Тези две неща са неразделни в Бог, но липсата на разбиране относно тях ни е довела до често срещаната заблуда, че Бог ни е ядосан, че когато сгрешим, ние губим възможността да говорим с Татко и вратата е затворена за нас. Това е древната лъжа, накарала Адам и Ева да се скрият, за да не бъдат възстановени във взаимоотношение с Него.
Не е ли интересно, че дори тогава Бог направи първата крачка? Обърнете внимание, че Бог не търсеше вина, а разговор. Колко често бягаме от разговор с Бога от страх да не бъдем отхвърлени или осъдени, забравяйки, че вратата към Бог е белязана с „Отворено“ завинаги чрез скъпоценната кръв на нашия Спасител!
Дяволът е успял да убеди прекалено много Божии деца в един ядосан баща и това е трагично. Нашият Татко не е зъл и вратата Му никога не се е затваряла. Той не иска и не може да ти обърне гръб. Бог толкова държи да знаеш това, че Библията е пълна с пасаж след пасаж относно Божията любов и приемане. Всеки път, когато отлагаш времето си с Него, ти се отдалечаваш от истината, а без нея любовта Му се превръща в хубав спомен. Любовта на Бог не е чувство или емоция, тя е личност – Исус Христос. Той дойде, умря и възкръсна, за да имаш ти днес отворен достъп до Отец.
Може би се питаш как да използваш този достъп, след като си сгрешил. Отговорът е – смело и бързо. Библията ти казва да пристъпиш смело към трона на благодат, където твоят Баща те чака с широко разтворени ръце, за да ти даде това, от което се нуждаеш, на правилното време – изцеление, поправление, възстановяване, прошка, ново начало.
Изследвай следните пасажи от Божието Слово:
И тъй, като имаме велик Първосвещеник – Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, без да се открие у Него грях.
Имаме велик първосвещеник, който е преминал през небесата – това е Исус, Синът на Бога – затова нека се държим здраво за вярата, която изповядваме. Защото нашият първосвещеник не е такъв, че да не може да разбира слабостите ни. Напротив: имаме първосвещеник, който като нас беше изкушаван по всякакъв начин, но никога не съгреши. Затова да пристъпим уверено към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага при нужда.
Каза още: Някой си човек имаше двама синове. И по-малкият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. И не след много дни по-малкият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там прахоса имота си с разпуснатия си живот. И като пропиля всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение. И отиде, та се присъедини към един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свине. И желаеше да се насити с рожковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше. А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син. Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и сложете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; докарайте угоеното теле, та го заколете и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв и оживя, изгубен бе и се намери. И започнаха да се веселят.